Kalchomania :: Пътуването

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.07.2014 21:37 - Пътуването

Автор: kalchoman Категория: Лични дневници

Прочетен: 839 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.07.2014 08:49

Ще карам хронологично, така че в началото ще се върна назад във времето. На 23 май бяхме на мача за 100 годишнината на Левски, видяхме се с близки приятели, което беше най-добрия начин за последна вечер на българска земя. На 24 май сутринта заминахме за Истанбул, откъдето ни беше полета след 2 дни. Сълзи и сополи имаше естествено. Близки наши приятели ни закараха и ни изпратиха. Пак най-добрият начин за изпращане, много сме им благодарни, не само, че ни закараха, но и че бяха с нас последните два дена. Два дена разходки, почивка, пиене J На 26 май поуспани леко, успяхме да хванем shuttle -a за летището (бяхме в Радисън Еърпорт хотел и имахме безплатен shuttle, но пък три часа трябваше да киснем на летището. Приятелите ни изпратиха до летището, наеха един пич да ни занесе багажа, понеже ние бяхме останали тотално без турска пара, и много набързо се разделихме, че трябваше да се чекираме. Кофти, но пък от друга страна добре, защото нямаше сълзи и сополи. С багажа минахме на кантар, бяхме с по 2 кг. повече във всеки багаж, но минахме, трябваше 10 кг. да прехвърлям от един сак в друг, защото можело в един сак да са повече от 30 кг. Бяхме с пет сака, три вече чекирани и този, който беше 40 кг. и един който е 20 кг., в който явно имаше място за още 10 кг. J Някакси се получи J Докато чекираме багажа обаче, жена ми се разплака, служителите я успокояват, детето и то криво, аз прехвърлям от единия сак в другия J. Докато чакахме и на мен ми стана за пръв път едно такова доста гадно. Излетяхме с половин час закъснение, труден полет, защото вече бяхме гроги от последните две седмици, а и от последните два дни в Стамбул, ударих едно шампанско, бира и вино и припаднах за около 2 часа, кацнахме в 3 и нещо местно време следобяд (демек 10 часа вечерта българско), 2 часа и кусур загубихме с имиграционните, наши приятели ни взеха от летището, видяхме си временната квартира, хвърлихме част от багажа и се настанихме при нашите приятели (за което искрено им благодарим) за около седмица докато оправим документи, да си извадим картите за социално и здравно и да си намерим мебели. И не само – тук почваш от нулата, т.е. трябва ти всичко – от гъба за миене на чинии и сушилник до кафемашина и т.н. Въпреки че бяхме гроги (аз мислех, че ще спим поне 12 часа), сутринта Ники стана в 5 и нещо и каза:

Не ми се спи и ми казаха, че трябва да стана.

Защо бе Ники, лягай да спиш.

Ми не, едно пиле ми каза:)

Все пак часовата разлика си е доста :) Още следващия ден (27май) отказах цигарите. Сега попушвам последните дни, но пак ще ги спра. Както е казал Марк Твен – най-лесното нещо е да откажеш цигарите, правил съм го 100 пъти J ...
Защото ... C`est la vie. B Cool.