Постинг
23.07.2014 08:44 -
Още най-първи впечатления от Монреал от самото начало
Тичането за здраве може да не е полезно, все пак може да ти се разлее чашата с уиски – древна китайска мъдрост J В Монреал почти навсякъде можеш да видиш тичащи за здраве хора – една българска баба, с която се запознахме в парка и която беше на гости за месец, беше доста учудена. Да, прави впечатление, но хората спортуват, явно и за това тук продължителността на живота е по-голяма. Най-най-първото ни впечатление след като кацнахме бяха широките улици – по-скоро широките платна на улиците. Тротоарите са равни, гладки, не като в България всяка плочка със собствен наклон. Тук не са плочки всъщност. Както казах – има доста дупки по улиците. По големите булеварди и магистрали, не, но в по-малките улички има, и то доста. Все пак доста е сурова зимата тук и явно хвърлят яко луга. Има и един бъзик тук – има два сезона – сезон на зимата и сезон на конструкциите. Все още има затворени доста и то големи улици за конструкции. Местните дори имат и термин за някои дупки – нитпул. Няма такава дума на френски, но буквално значи птиче гнездо. Много татуирани хора има, почти всеки трети има поне една, като сме на басейн имам чивство, че всеки втори че и повече. Боклукът се разделя на рециклируем (хартия, пластмаса, картон, стъкло и метал) и обикновен (всичко друго, т.е. био). Рециклажа го слагаш в прозрачни чували, обикновения – в черни. Изхвърляш го пред Вас близо до тротоара в определени дни. Два пъти в седмицата минава камион за черния, един път за рециклажа. Киха се не в ръка, а в ръкав, на лакътя (има някаква логика, като кихнеш в ръката и после се здрависваш ... бацили, бацили, бацили .... Хората много често си правят барбекюта на открито, може и на терасата, но трябва да е на газ, в жилищата са забранени барбекютата на въглища, в парковете може, лягат си по земята, тук явно няма кърлежи. Доста често по парковете си празнуват някакви неща, предполагаме рождени дни най-вече. Детските площадки са оградени и се влиза през вратичка. Както казах няма кучета също. Водата в тоалетната – странно ми се стори, но тоалетната чиния е пълна с вода, като пуснеш водата тя изчезва цялата и после пак се напълва тоалетната чиния с чиста вода. Имаш чувството, че ще се топнеш в нея. Заключалките на външните врати – само веднъж въртиш ключа на 45 градуса и е заключено, не е като в България да се превърта ключа на 180 градуса. Отключването е обратно. Много често се виждат хора в колички, триколки или четириколки, предполагам са електронни, тип инвалидна, но моторизирана, не е ясно дали са инвалиди или просто са дебели и ги мързи, но са доста тези колички и си карат или по велоалеите, или по пътя, или на тротоара. Един дядо беше помогнал на Вени като мъкнеше микровълновата, която си бяхме намерили. Беше я сложил върху краката си и я беше докарал до вкъщи. Микровълновата, не Вени J Тук българите си помагат, което мен лично много ме радва. Запознаваме се с хора в парка, само като чуем българска реч, и като разбират, че сме новодошли, предлагат помощ – примерно да ни закарат до някъде ако ни трябва и т.н. Много често се случва някой да ти помогне в магазина, дори без да питаш, на нас няколко пъти ни казваха: това може да го намерите по-евтино еди-къде-си или като виждаха, че търсим нещо, което го нямаше там ни насочваха къде е. А иначе тук има така наречената бон фоа (bonne foi) – добра дума. Хората вярват, че като си казал нещо е така, т.е. няма да ги излъжеш, било то за пари или нещо друго. Дори при продажба си разменят просто листчета, на което е написано, че се е осъществила J ... Защото ... C`est la vie. B Cool.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
