Постинг
06.07.2014 17:33 -
Това е животът
Автор: kalchoman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1150 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.07.2014 20:45
Прочетен: 1150 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 06.07.2014 20:45
Здравейте. Казвам се Калоян Милтенов и си направих блог. Най-вече, за да споделям впечатленията си от новия свят за мен. А именно – Монреал, Квебек, Канада. Скоро направих най-важната стъпка в моя живот – емигрирах. Е, най-важната след женитбата, естествено ... (все пак и жена ми чете блога J). Всъщност жена ми ме убеди да емигрирам. Тя имаше идеята още през 2009 година, но аз се дърпах, т.е. много се карахме относно това. След това се роди Николай, синът ни. И нещата се промениха. Обстоятелствата могат да те накарат коренно да промениш мнение, ценности и т.н. Всъщност един приятел дори ме бъзика, че съм втория човек, за когото важи „Никога не казвай никога“. Наистина преди 10-ина години казвах: “Аз никога няма да напусна България, никога няма да емигрирам“. Повечето ми приятели го направиха, но аз бях патриот. Нещата се променят. Обстоятелствата те карат да се промениш и ти с тях. 2011 година решихме и го направихме. Кандидатствахме по френската процедура за Канада. Подадохме документи юни месец, февруари 2012 получихме потвърждение, че са ни отворили досие. Чакахме доста да ни поканят на интервю, жена ми дори се разочарова, след като не ни поканиха на последното и дори беше на път да се откаже вече. И дойде поканата за 9-и септември 2013. Важна за нас дата – 2009 година на тази дата видяхме две положителни черти на теста за бременност. Полят , взет. След една водка преди интервюто, след 2 часа потене, имахме сертификатите. Следваха чакане, попълване и пращане на документи, чакане, покана за медицински, чакане, покана за визи, самолетни билети и стягане на багаж. Последните 2 месеца преди да заминем бяха лудница – багажа, приготовленията да прекратиш всичко на твое име, да подготвиш да затвориш страницата от твоя живот в собствената ти страна. А защо напуснах родината си, защо емигрирах? За това следващия път... Защото ... C`est la vie. B Cool.
Няма коментари
