Магията на раждането – никаква магия ... кръв, болка и изтощение – древна китайска мъдрост. Всичко започна някъде към 3 часа през нощта на 20-и март. Аз се събудих от пъшкане. Контракции. Мерихме ги, докато не станаха на 10 минути. В 6 и половина сутринта тръгнахме. Оставихме малкия на приятели и в 7 часа бяхме в болницата. Жената дори един път така викаше от болка, че аз увеличих до 80 км в час, но то нямаше как да се кара бързо, просто имаше си коли. Аз и казах: „оф, стига вика, на мен знаеш ли как ме напъва да пикам и трябва да стискам ...“ :-D Минах само два пъти на червено и то надясно. На входа охраната ни видя, дори и не ни пита, даде ни количка да се качи жената. Отидохме в отделението и ни приеха за около 20 минути. 5 см разкритие. Аз отидох да регистрирам, платих само 4 кинта за телефон, нямам представа за какво, сигурно за това да си използваш и зареждаш телефона, не те питат искаш ли, не искаш ли, плащаш. Имахме опция за самостоятелна стая (около 200 кинта на ден) и полусамостоятелна (само двама човека  -  90 кинта на ден), но си мислихме, че за 36 часа няма смисъл да плащаме.  Влезнахме в стаята за раждане, сложиха й епидурална упойка и контракциите понамаляха. Стаята беше готина, навсякъде имаше пропаганда за кърменето и метода кожа в кожа. Плакати на френски и английски. Имаше такива уреди дето в нашите болници в родилните зали ги няма (или поне жената не ги е видяла с първото раждане)  – един за следене на тоновете, друг за следене на пулса, трети за следене на кръвното, четвърти за упойката, монитори и т.н. Тук се препоръчва нормално раждане, трябва да е нещо много сериозно, че да се прибегне до цезарово. В банята имаше две топки за йога – могат да се позлват за облекчаване на контракциите и както видяхме на филмчета (защото и аз ходих един път с жената на пренатален курс в нашия здравен център) има 4 пози за нормално раждане, при едната използваш такава топка.  Докато чакахме по-голямо разкритие и нашата докторка да пристигне си слушахме музика.  Донесоха и ядене, което беше странно за нас, защото в България не разрешават – желе, сок, вода, ние носихме  мюсли барове, шоколадови бисквити. Казаха ни, ако имаме нещо сладко да яде родилката, че след малко ще започне същинското раждане и предпочитат да има по-високи нива на захар в кръвта. Як беше и термина, който използваха – бебето ще е по-щастливо, не казваха бебето е наред, казваха бебето е щастливо J  Акушерката, която беше от Молдова, се казваше Светлана. Когато разказвахме за България и раждането, и техниката на Кристелер, при която доктора „скача“ върху корема на родилката, за да изскочи бебето. Акушерката каза само: леле това в кой век се използва? J През 10-те минути, когато бяхме сами, жената се размърда нещо, искаше да отиде до тоалетна и тя веднага се появи, вика не ставай, тук на мониторите в моята стая ми показва, че има някакъв проблем J Когато раждането тръгна към 11 часа, жената сигнализира по интеркома. Преди това една студентка й беше спукала  водите. Доктор Ту (така се казваше лекарката, която ни следи) казваше кога да напъва, също и правеше масаж на перинеума, понякога й казваше да напъва бавно. Бяха обяснили, че най-добре жената да си придържа бедрата, а Светлана и аз, от всяка страна на родилката, натискахме стъпалата. Всичко стана за 4 минути със 7 напъна. Без разкъсвания. Само вътрешни, за това се наложи малко шев и кройка. В България на първото раждане жената имаше разкъсвания и епизотомия, с два напъна е станало всичко. Светлана разказа, че има една българска докторка, която винаги правила епизотомия, но вече не я викали. Тук гледат да го направят по-бавно, но без разкъсвания. Катерина Мари се роди в 11:21 EST – Eastern Standart Time, демек монреалско време, 17:21 ЕЕТ – Eastern European Time, демек българско време). Веднага след като се появи бебето, го сложиха на гърдите на мама. Беше синьо, после червено. Помолихме да не режем веднага пъпната връв, изчакахме една-две минути, за да може кръвта от пъпната връв да отиде към бебето, защипаха я с две клампи и ми дадоха да прережа. Впоследстие махнаха клампата и си остана така, без нищо, трябваше да почистваме около само с клечка за уши и вода, то вече и падна на седмия ден това което беше останало от пъпната връв. Само забърсаха с кърпа бебето и му продухаха нослето с аспиратор за нос. После оправиха майката, с плацентата и т.н. Сложиха го бебето на термо легло за малко, за да го затоплят, проверят рефлексите, преслушат и т.н. После докараха количка за майката, тя си взе бебето, санитарят я закара, беше веселяк с фанелка на Канадиенс, жената го попита нещо дали е фен, той вика, че всеки път като бият я облича, аз пък бях с фанелка на Импакт и аз казах така, нали бяхме били два дена преди това. Настаниха ни в една много дълга стая, за 4 родилки, като по средата имаше стена, която ги дели 2 на 2. Между нас и втората родилка имаше перде. Дойде педиатър, сестра , абе през целия ни престой все идваше някой да проверява на един час как са бебе и мама. Измериха бебето – 2,539 кг. А като му правеха нещо на бебето, винаги му се извиняваха и му говореха. Аз се прибрах само, за да взема някои неща и спах в болницата. Още в началото ни бяха казали често да взимаме бебето и да го слагаме на гърдите си на гола кожа, както и майката, не само като кърми, така и бащата. За това няколко пъти останах без тениска, за да гушкам бебто. Оказа се че бебето има малко амниотична течност в дробовете, но не беше голям проблем, интубирали са го и всичко е наред. Тридесет и шестте часа изтичаха в 11 вечерта, за това ни казаха че ще ни изпишат на другия ден. Пак се прибрах, да почистя, да направя погача за изписването, уж и да поспя, нещо което не ми се получи, и пак се върнах за през нощта в болницата. До нас бяха настанили едни шумни хора, които дори звука на телефона не си бяха намалили, та беше кошмарна нощ, плюс това бебето им имаше проблем и беше в кувьоз, веднъж го докараха цял екип от лекари, жената се притесни и нямаше кърма. Помоли за формула, но и отказаха, казаха, че е нормално да няма толкова кърма, но да продължава да кърми, да опитва. Яка пропаганда за кърмене. Изписаха ни на втория ден, но не искаха, защото бебето нямаше много тегло, беше загубило само 10 % от теглото си, което е нормално, но искаха да следят нещата, жената подписа някакъв формуляр, просто не можехме повече да останем. След като се прибрахме, имаше и кърма, и формула дадохме, бебето си качва килограми и всичко е наред. Само трябваше да отидем до здравния център на другия ден, за да ни премерят. Изписването – няма такова нещо като при нас, прибираш си се сам вкъщи и това е, няма я цялата галимация J Като финансов разход – 30 кинта за паркинг (18 за 24 часа престой и 12 кинта като ни изписваха за час и нещо), 4 кинта за гореспоменатия телефон и 9 кинта купих някакви неща за ядене, защото вечерята се сервираше в 5. Тук Но по-късно разбрахме, че има хладилник, само за родилките, в който има сандвичи и други такива неща. За съпоставка в България платихме 550 за избор на екип (дори е евтино това), 150 кинта за почерпка на докторите и т.н. Тук не знам дали ако предложиш да почерпиш няма да обидиш, но до сега не съм чул някой да е черпил.  Името – тук имаш право на 4 малки имена (преном), нямаш бащино име. Първото име е официално, фигурира ти в документите, другите са само в акта за раждане. Бяхме си го харесали отдавна, бяхме си се разбрали още първия път, ако е момче аз избирам името, ако е момиче жената избира, още тогава си беше харесала Катерина. Хубаво българско име, което има и френски еквивалент, и е интернационално. Второто – Мари (на френски Marie) го избрахме, защото е хубаво име, има и българския еквивалент, интернационално е, а и разбрахме, че всичко е наред с бременноста и чухме сърчице на 15 август – празникът на Дева Мария. Третото – Калоянова. Фамилията – по принцип трябва да е Милтенов, но след един карамбол със секретарката, май я записахме Милтенова, ще разберем като дойдат документите. Документите и разправии с институции – няма такива неща, попълваш няколко документа в болницата и воала – имаш име, детски надбавки и т.н. Другото, т.е. ID, здравна карта, социален номер и акта за раждане пристигат по пощата. За край – радвам се, че бях там, че участвах, не само защото беше някакво ново изживяване за мен, не само защото, когато жената спря да напъва от неудобство, бях там за да й кажа "спокойно, всичко е наред", да й вдъхна сили да продължи с раждането, не само защото участвах в раждането на дъщеря си, не само защото прерязах пъпната връв, а защото бях там и защото обичам дъщеря си от първия момент, когато я видях ... и се радвам, че този момент, беше момента на раждането й.
Добре дошла, Катерина Мари. Бъди благословена. Нека животът ти да бъде лек, весел и изпълнен с положителни емоции ... Защото ... C`est la vie. B Cool.

Забравих да спомена няколко неща, те явно ще влязат в следващия пост: Храната - доста добра за болнична и като цяло млякообразуваща. Бебето остава постоянно при майката от раждането до изписването, веднъж го взеха за къпане, предложиха да дойдем да гледаме, казахме, че това сме го правили и си почивахме. Първите няколко часа бебето е голо, повито е, но отдолу е голо, за да можеш да го вземеш и да си го сложиш на гърдите, прословутия метод кожа в кожа. А и за да култивира теоите бактерии, не болничните. Слага се на гърдите дори да нямаш мляко още, за да се учи да суче, да си развива сукателните рефлекси, както казах кърмачната пропаганда е на ниво.