В живота всичко е добре балансирано... Неумението да плуваш се компенсира от умението да потъваш... – древна китайска мъдрост.
На 7 февруари ходихме на празника на снеговете. Организираха се през уикендите от 17 ануари до 8 февруари в парк Жан Драпо. Паркът се намира на островче, наречено Нотр Дам, непосредствено до Монреал, има и метро до там. Обикновено има концерти на него и други събития. Изкуствено създаден остров е, направен е с пръстта от метрото. Създаден е заради Експо 1967, води се най-успешното експо на 20 век, с участието на 62 държави, от източния блок участват СССР, Чехословакия и Сърбия. Първоначално е избрана Москва, по случай 50-тата годишнина от революцията, но впоследствие е преместено в Канада, заради финансови рестрикции и съображения за сигурност. Кметът на Монреал Жан Драпо много е лобирал също, но добре съвпада със 100 годишнината от създаването на Канада. Хубаво беше на този парк Жан Драпо, но много студено, заради влагата. Имаше доста неща, повечето се плащаха, но имаше и някои, които бяха безплатни. Имаше яки фигури от лед, големи колкото Ники – индианци, зайци, сърца, катерици и т.н. Имаше и някакво шоу със песни и въпроси към публиката. Както казах имаше много неща, но не безплатни – можеше да се пускаш по яки писти и много други неща, които не успяхме да видим, защото ни беше много студено. В Монреал не беше толкова студено като че ли J Ники успя да се качи на един карусел и си тръгнахме след половин час. На следващия ден щеше да има и баня в снега, доста трябва да си смел, в този ден беше доста студено и мисля че се счупи да вали сняг. През февруари средната температура била минус 17, бил най-студения февруари от 100 години насам в Квебек. То вярно, че и при нас една тръба за студена вода беше замръзнала в блока един път. Но за зимата – другия път. На следващия ден ходихме в Библиотеката на един спектакъл – африканска музика с песни и танци, беше много забавно за децата, танцуваха и те J На 14 февруари бяхме на басейна, нали бяхме записали Ники на плуване, всяка събота, не е голяма таксата, 60 кинта за около 3 месеца, пък и после ти ги връщат като си подадеш декларацията, всякакви активитета за деца мисля, че връщат. Бяхме взели и едно нещо специално за плуване, като балон, връзва се през кръста с колан и му седи на гърба и си плува с него – доста скъпо, към 30 долара, но ни го изискаха. Шест деца са в група с две треньорки, по средата на курса им махнаха балоните и те се държат на ръба на басейна. Всяка от треньорките хваща едно дете и плува с него към центъра на басейна. Другите деца си седят без балоните хванати за ръба на басейна, другите деца си седят спокойно , чакат. Не и нашия. Подскача, пляска, лендзи ни се, ръкомаха ни и т.н. Че и целувки ни праща. Преди това децата плуваха с едни джвъчки за плуване във формата на животинки, хващат ги с ръце и плуват. Всички си ги бяха оставили на ръба на басейна, само нашият си я придърпа и се заигра с нея във водата, изпусна и се пусна от ръба, за да я хване... и потъна, опита се да изплува, но не успя. Треньорките бяха с гръб и не можеха да видят, а спасителят беше някакво 14-15 годишно чеве дето и не разбра какво се случва. Ние по принцип бяхме на втория етаж, но гледахме отгоре. Аз се разкрещях „Ники, Ники“, треньорката ме погледна, посочих и диването и тя успя да го спаси. Много кашляне, нагълтал се беше с вода, но нищо му нямаше, питах го добре ли е, той каза само, не съм добре, искам да си ходим, но следващата събота дойде пак с нетърпение да плува, браво на смелото ни момче. Но след този случай, след като им махат балоните и всяко детенце плува, след това веднага пак им ги слагат, не ги оставят да седят във водата без тях J
Жената си подаде документи на 15 февруари за изпит по френски TFI, на 21 февруари се яви и успя да го вземе (в осмия месец). Резултатите излезнаха на 28 февруари, тя трябваше да подаде документи за прием в университет до 1 март (впоследствие отидохме да им занесем документи и сега чакаме да видим дали ще я приемат, може и месеци да чакаме), направи го в 23 часа и ... абе почти полунощ, когато бяхме на гости на моите венецуелски приятели. Тогава за пръв път опитахме венецуелска "арепа", която се прави от царевично брашно, запържено и запечено като малка питка, режеш и слагаш месо филирано и запържено с чушки и моркови, и други неща ако искаш, кашкавал, авокадо и т.н. Беше една много интересна, хубава и забавна вечер. Всъщност тук хората са доста запознати с всякакъв вид кухня, всички знаят какво е арепа, ким чи (корейско известно ястие), всякакви имена други на традиционни за някои народи манджи, било то китайски, японски, колумбийски, индиийски, мексикански и т.н. Заради мултикултурното разнообразие тук. Харесва ми да имам приятели венецуелци, сирийци, и др. Харесва ми да имам приятели, които не са българи, харесва ми да има различни култури и ми е интересно да науча повече за тях, за живота другаде ... Защото ... C`est la vie. B Cool.
