Междувременно ни се развали компютъра и за това не писах дълго време. Имам да описвам неща още от юли. Преинсталирахме уиндоуса и засега работи, може само софтуерен да е бил проблема, ще видим с времето. Загубихме малко информация. Но такъв е живота. Loose some, win some. Междувременно купих друг компютър, настолен, доста добър. От kijiji естествено, спазарих един с монитор, клавиатура, мишка и колонки за 70 кинта, bonne marchй (т.е. добра сделка), продаваха го за 100. Намерихме и бюро, че и комод на улицата J
Да, социално слаб съм. Разходите са ми повече от приходи, опа грешка, нямам доходи – да, социално слаб съм. За това се опитвам да си намаля разходите. Още на 9 юли отидохме в една организация за помощи, дават приблизително две големи торби с храна, записваш се по телефона. Храната не е лоша, дават хубави неща – салати, броколи, гъби, хляб, кремчета за детето, абе доста неща. Bonn accueil (буквално „Добър прием“, може би е насочена към емигранти само) се казва. На две седмици веднъж ходим, май вече няма да можем сега като учим. Ходихме и в друга – Jojo. Тя ни е по близо, плащаш 3,50 и пак пълниш две торби. Но продуктите се развалят доста бързо, ако ги оставиш/забравиш.
И понеже още няма приходи смятам да спестявам по 80 кинта за градски транспорт месечно като ходя на училище с колелото. Поне септември и октомври, след това мисля че е немислимо. Велосипедистите тук са толерантни един към друг. Веднъж пуснах един да мине и той ми кимна. А пък веднъж за малко да сгазя една катерица на пътя, добре, че набих спирачки, тогава и за пръв път използвах фара, малко влезнах в насрещното ... е, изсвириха ми де, ама добре, че бях с фар, та се виждах. Спирам дотук, скоро ще продължа, но засега спирам. Сега ще се оправям за училище. На дърти години на училище, но така е, като почваш отначало ... Защото ... C`est la vie. B Cool.
Рожби на идиотизма
Да се разведат двама души правилното реш...