Kalchomania :: На училище

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.09.2014 05:57 - На училище

Автор: kalchoman Категория: Лични дневници

Прочетен: 1147 Коментари: 0 Гласове:

Ако мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството – древна китайска мъдрост. Вече две седмици ходя на училище. С колелото. Стана студено и вчера извадихме зимните дрехи. Вече е студено сутрин и днес ходих с шапка. Потник, фанелка, пуловер, жилетка и яке, което сутринта ми вика сирийката, че било зимно :) И ръкавици си купих. Единия ден валя, гадно беше. Само аз от колоездачите бях с пончо, но аз нямам калници. Ники е болнав нещо, хрема лека и покашля, но ходи на училище. И други деца са с хрема, но тук смятат, че е ок. Те явно едно друго се заразяват. Днес изкара училище, но като се прибра хапна и заспа почти прав, на стола – краката на земята и легнал върху него, в 5-6 часа J Изпратихме детето още на 28-и август, тук това е първият учебен ден. Няма букети, не изглежда хората да си обличат децата за по хиляда долара. Просто се бяха събрали в двора деца и родители и толкова. Е, не знам какво става, има ли тържественост голяма, защото ние го набутахме Ники в неговата си стая и изчезнахме, че бързахме. Жената започна на втория ден – 26-и август. Трябваше да започне на 25-и, но не и беше излязъл графика. Тя дори ходи до колежа, но нищо не и казаха. Казаха: гледайте си в интернет, ще ви излезе агендата. Следобяда успя да се свърже с отговорника за нейната специалност и повиши глас. Отсреща и се накараха, че не може така, все пак тя и с хора ще работи, а и тук не е прието, дрън дрън бла бла. Но пък постигна своето – не го казаха, но явно някой не е качил нейните документи в катедрата. Т.е. това повишаване на глас постигна своето. На 1-и септември ходихме до стария град и старото пристанище. Няма ново, но така му викат. Да, Монреал е от малкото градове, които са си запазили старата част на града, но не бяхме толкова впечатлени, може би бяхме изморени. Започнах училище на 2-и септември – група от 19 човека – 11 иранци (Мохсен, Кемал, Данеш, Мухамад, Мани – мъжете и Азам, Мелихе, Ме(х)рнуш, Азаде, Селена, Атена – жените), 2 венецуелци (Мануел и Ана), 2 корейци (Пениел и Мисук) 1 сирийка (Зейн – много бяла, явно арабка, аз я помислих в началото за европейка), 1 китайка (Лан), 1 виетнамка (Трам) и един европеец - аз. Още първата седмица преместиха явно тримата, които бяха най-зле с френския в друга група – Мани, Азаде и Трам и останахме 16. Селена се оказа, че говори руски, живала в Украйна J 11 седмици всяко ниво – 330 часа, така са го изчислили, че за толкова време (три нива – 1000 часа) може да научиш френски, за да се интегрираш. Първо ниво от 27 август до 5 ноември, второ от 12 ноември до 4 февруари (с почивка от 22 декември до 5 януари), трето ниво от 11 февруари до 22 април. Сутрин от 8:30 до 12:30 с професор - Силвен, който ни учи. Доста е забавен, има голямо чувство за хумор. Една почивка от 15 минути в 10 часа и една от 5 минути в 11:30. Половин час за обяд и в 13 сме с Лорен – аниматорката. При нея повече се говори и се практикува. Доста игри се правят и т.н. В петък само сутринта имаме. Не трябва да отсъстваме, защото 5 дена ако те няма – край с францизацията. 29 периода се толерира, 30 периода и си аут, няма значение защо си отсъствал – болен или каквото и да е. Но първо ниво и второ ако те изхвърлят може да го повториш, но май няма да плащат. Един период е един час, т.е. на ден имаме 4 периода при професор и 2,5 при аниматорката. Обядът – в кафетерията, има и микровълнови печки, но са три големи маси и е лудница. Аз излизам навън, сядам зад седжепа на стълбите. Като вали, не става обаче. Седжеп е като колеж, ниво между средното и университета. CEGEP – College d’Enseignement General Et Professionel) т.е. колеж за изучаване на общи и професионални специалности. Има два вида програми – DEC (Diplome d`Etudes Collegiales) и AEC (Attestation d`Etudes Collegiales) DEC е два вида – 3 години (за професионални, технически, административни специалности, танци, дизайн, фотография и т.н., определени специалности) и 2 години – общообразователно, след което се записва в университет (арт, науки разни, комуникация и др, определени специалности). AEC е една година. Специализират се специалности, но след изкаран DEC или BAC – демек баклаватура. Наприемр на мен най-вероятно магистратурата ще ми я приравнят към тукашна баклаватура и аз ще мога с AEC да бачкам. Не че няма да мога условно с моя приравнен BAC, просто никой няма да ме вземе на работа J Аз съм в Седжеп дю Вию Монреал – стария Монреал. Ще ми плащат по 115 долара седмично, както и ще ми плащат за сервиз де гард. Но само като учим, т.е. ваканциите и почивките – не се плаща. Учебните занятия на Ники е от 09:09-11:30 и 12:55-15:16. През останалото време за децата се грижи сервиз де гард-а. Училището е безплатно, плаща се само сервиза – 7 долара на ден, понеже сме в държавно училище. Има и педагогически дни – средно по 1-2 на месец, струват 10-15 долара.. Сега на 11-и щяха да ги водят в един център за забавления, но валя и ги водиха другаде – май музей. На 24-и ще ги водят на събиране на явълки и лабиринт. Който се учи, той ще сполучи ... Защото ... C`est la vie. B Cool.

Нагоре