Данъчните казват ревизия, ние счетоводителите казваме рекапитулация –
древна китайска мъдрост. Началото на годината беше много зле, много проблеми, истерии, януари, февруари минаха под знака на стреса, но както е казал Чърчил, това което не ни убива ни прави по-силни ... и по-сплотени бих казал аз. Март, април, май минаха бързо с подготвянето на документи, багажи и всякакви проблеми. Тежки бяха, но като знаеш, че те чака новото, мечтата ти, е леко. Края на май кацнахме J Новото е винаги по-добро – Барни Стинсън. Да, имахме скандал още в началото, но явно всички двойки минават през това. След това всичко наистина беше хубаво, в началото казват, че си турист, да, така е, да видиш, да се запознаеш, всичко е ново за теб. Но е хубаво. Тук единствено ни липсват, роднините и приятелите, но като че ли всичко е по-добре. С изключение на студа, но още не сме го видяли, тепърва предстои. Животът е по-лесен, по-уреден. Да, псувахме здравната система, защото е труден достъпа до специалисти, чакането в здравните заведения, но пък е безплатно. Образованието, може и да не е толкова добро, но хората вкарват много пари, особено в емигранти като нас. Подкрепя се, ако ти го желаш естествено. Можеш да си отвориш сметка на детето, както направихме и ние – по 50 кинта на месец, и да спестяваш пари за колеж на детето. Държавата ти дава 500 кинта в началото и после колкото слагаш, толкова дава и държавата, до 500 кинта на година. Да не говорим за хората. Тук са любезни, поздравяват се, благодарят, извиняват се, има ред, например хората чинно си седят в редичка и си чакат рейса и никой не се предрежда. Шофьорите поздравяват и ти казват мерси, за това че си се чекнал или пуснал монети, което няма как да не го направиш J Защото както и разбрахме от един случай в училище (двама минали на метрото с една карта и полицаят ги видял, глобил ги 150 долара и накарал втория да си купи билет ) няма как да се правиш на хитър и да минаваш гратис. Много неща правят впечатление, дори това, че като някой намери нещо загубено на улицата (ръкавица, шал и т.н.) го вдига и го закачва на високо, този който си го е загубил, да си го намери. Нещата са по-евтини – храна, уреди (купихме си разни уреди, в пъти по-евтини тук), да не говорим за нещата за деца (елементарен пример със едно столче на което детето се качва за да пишка или да си измие ръцете – В България търсихме, намерихме доста трудно, цената ни отказа – 50 кинта, тук е 2-3). Чистотата, зеленината и чистият въздух. Много хора, които се прибират в България казват за държавата ни, че се чудят как живеят българите с тези цени, че всичко е сиво, хората са сиви и намръщени.
Новата година тук не се празнува толкова, местните гледам, че пазаруват, купуват и някакви бири, но май не го отчитат много този празник. Да не говорим, че един гърмеж не чух J Ние естествено си го отбелязахме като по български - с руска салата, снежанка, мезета, свинско и пиене J Дунавско хоро, колкото и да не можем да го играме, се опитахме J
Рекапитулацията – тази година, дори с простотиите първите месеци, ни беше най-добрата от последните няколко. Нещата се случваха. Емигрирахме, адаптирахме се, чакаме второ детенце, при това момиченце. Повече се усмихваме, радваме се, по-спокойни сме. Чакаме април да ни се случи най-щастливото – раждането на второто ни дете. Надяваме се да е една успешна и щастлива нова година. Надяваме се да ни се случват хубави неща през новата година. Надяваме се да е спокойна година. Надяваме се следващата година да е още по-добра. Надяваме се ... Защото ... C`est la vie. B Cool.
