Kalchomania :: Зима - декември

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.01.2015 02:16 - Зима - декември

Автор: kalchoman Категория: Лични дневници

Прочетен: 706 Коментари: 0 Гласове:

Ако попаднете в кофти ситуация, важното е да казвате "всичко върви по план", другите откъде ще знаят какъв ви е плана - древна китайска мъдрост. На 8 декември по случай празника на студентите си взехме билети за U2 за 12 юни. По 40 кинта. Билетите бяха от 40 до 300 долара. Колегата венецуелец оставил жената да купува, те бяха разпродадени за около един час, нямало по евтини и тя взела по 300 кинта. Той вика, хем съм ядосан, хем съм доволен, че ще ги гледам по-отблизо J На 12 декември си купих лопати, беше нужно, за да си намеря колата J Пък и щяха да чистят скоро. Така и стана, няколко дена по късно сложиха табелите – оранжеви, слагат ги 8-10 часа преди да чистят, единия ден от едната страна на улицата, на другия ден от нашата страна. Сега няма задължението да местиш колата, за да мият улиците, защото то е от 1 април до 1 декември, но трябва да си доста внимателен, като вали сняг. Защото хем ти слагат глоба, хем ти взимат колата с паяк и после предполагам плащаш и за паркинг. То и беше наложително чистенето, защото беше трудно да се паркира, трябва да се ръгнеш у снега, или да изринеш с лопатата преди това. Националния спорт на Кебек, тука фитнес ти не требе, има глагол за това дори, буквално значи лопатене (pelle – лопата, pelleter (la neige) – рина (сняг)). То като кажеш pelleter се разбира изкуството да забиеш лопатата в снега и след това да го метнеш J Чудя им се, защо не мятат снега след тротоара на поляната, ама като взех аз да отривам колата разбрах защо, леле като не карам колело и като боледувах и съм загубил всякакъв тренинг, едвам успях да направя място, за да изляза. То валя няколко дена, изчакаха да натрупа доста и като спря, тогава изчистиха. А в самото чистене – много машини. Няколко тип снегоринчета минават и го нахвърлят по улицата, после минава голям. Накрая една машина, която го всмуква и през една голяма тръба го изхвърля в един огромен камиона, който го извозва. Бавно, бавно вървят като някаква процесия J На 19 декември беше последния ден на училище. Имахме парти, всеки беше донесъл някаква манджа, някакво национално ястие. Аз бях взел ракия. Викам на единия професор – това е национално ястие на България, ядем го винаги J За музиката - пуснах им Вода, Притури се планината, ма май не им хареса, Миро с Губя контрол май им хареса, иранците пускаха некви чалгии, явно съвременна музика, но тип нашата си чалга (техните мъже и те кършат ръце като танцуват), май само на тях си им хареса, с испанофоните се сдушихме за латиномузика, показах им как се танцува салса, на другите им хареса, включиха се, на румънеца аз трябваше да му пускам песните той не си ги знаеше, дори професора ни (г-жа Крушкова) искаше да пусне Инна, но не знаеше коя песен, аз пуснах Драгостеа дин тей, деспре тине, Йамар на Йараби и т.н. Като ходих да пуша бяха разчистили всички маси, ядене пиене – изхвърлили, много се ядосах, защото ми бяха изхвърлили ракията, но тук така правели. Преди коледа намерихме един послки магазин наблизо, откъдето си взехме буркан с кисело зеле за сарми, произведен в Румъния J Взехме и шейна за Ники, нали тук до нас има парк с бабуна, та се пързаляхме, той с шейната, аз с един лист найлонов, продават ги по 2 кинта. Преди Коледа получихме от две организации паниер за Коледа – много храна, имаше и пуйка, и шунка, много неща. На Бъдни вечер беше много топло – 5 градуса, казват че от много години не е било така. Снегът почти се стопи. Бяхме на гости. Странно ни беше на Бъдни вечер да сме на гости, защото досега сами сме си я карали винаги, семеен празник. Но пък се получи готино. През деня мъчих запушената ни тръба в банята, поне 5 препарати купих, накрая са отпуши, но тук са доста слабички, само течни, един гел имаше. Не са като нашите – дето фъщят и пушат и отпушват всичко J Коледа ни беше най-спокойната от години – никакви гости, нито ние да ходим някъде, само лежане и пиене J Готвихме я тая пуйка 10 часа на слоукукъра и после още 1 на фирна, да се запече кожата J На 26 декември отидохме да видим какво е това боксинг дей и повече няма да повторим. Явно всички магазини отварят в 1, ние мислихме че по-рано и като отидохме в 12:30 и трябваше да чакаме. И то имаше една огромна опашка. Нямаше много интересни неща намалени, явно е за техника повече. Но пък хората тук казват, че януари има по-големи намаления, защото тогава хората вече нямат пари J Помежду празниците се нагледах на доста напушени – единия път в рейса един афроамериканец си извади листче и почна да си свива, малко се изненадах. Когато си отвори прозореца доста се поизненадах, но ми беше ясно какво ще прави ... когато кашляше и всичко миришеше, никой не се изненада, май дори не им направи впечатление ...

През декември от училище ходихме в Гранд библиотеката – националната библиотека на Кебек. Лесно става записването, само трябва да имаш документ за адрес, всичко е безплатно. Взимаш книги и двд-та, маркираш си картата, маркираш ги и само това. На 30 декември отидох да връщам едни неща. жената и детето се записаха и те. Деца, ако имат три години, могат да си извадят карта J Връщането е още по-яко. На 4 терминала, само си плъзваш нещата, то ги сканира и те по едни автоматични ленти си заминават нанякъде. Имаше опашка за връщане, но доста бързо става. Ходихме и до салона на занаятите (Salon des mйtiers d"art de Montrйal), има доста интересни неща, но са доста скъпи, тук всичко което се прави на ръка е скъпо. Но пък опитахме месо от глиган, бизон, ен на брой вина, първото в света вино от домати, доста добро, ен на брой сайдери от ябълка, круша, слива и т.х., ликьори от клен и други.