Прочетен: 844 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2015 08:15
След 4 месеца вече успяваме да се наспиваме, сравнително. И сега се завръщам към задълженията си на блогър и ще се върна доста назад.
През март времето вече се беше оправило, имаше и положителни температури, през януари февруари нямаше, но на 4 март за пръв път тази година имаше положителни температури. На 10 март направих първо излизане с колелото и първо падане. Спирачките са много яки, не са като на старото ми колело, когато спирах с крака и други подръчни средства и материали. Направо излизайки от нас, с около 2-3 км в час, натиснах спирачките, които заковаха на място. Неочаквайки това се строполих на земята J А иначе времето беше идеално, 0 градуса, според радиото -1, усеща се като -4, но през деня стигна до цели 7 градуса. Направо пролет. Миналото лято беше по-хубаво от българското, сега и зимата – в България по това време беше студ, бури и т.н. Следващият ден пак излезнах с колелото, ставаше, но беше доста студено -под минус 10. На 1 април отвориха пистите за колелета, пролетта дойде. Имаше още снежинки – на 23 април дори, но беше слабо.
Зимата е дълга и тежка – ни бяха казали, но ние бяхме приятно изненадани. Не е толкова зле, човек си мисли че тук е 9 месеца сняг J Дори си отварям прозореца след къпане, както съм си гол, свикнахме вече. Навън -20, прозорецът лепне, но не е толкова страшно. Март месец имаше и хубави дни, първите положителни температури, чайките се появиха, дори ходих с колелото няколко пъти на училище. Един път една кола спря прекалено рязко на велоалеята и с тресна жената с колелото пред мен. Аз направих жеста на Ровърт Де Ниро, посочвайки моите очи и нейните, имайки предвид да гледа. Тя ми отвърна със същия жест J Да, понякога карах на лед, но не беше много. Тук си карат и зимата колела, но един познат каза, че една гума за колело зимна е около сто кинта. Април си отвориха пистите и беше ок. Май си беше дори жега, и то първите дни на май. Няколко дена се задържа 28 градуса. Но си духа винаги. И вали често. Вятърът е най-зле, особено за очите, особено като вали сняг и духа (винаги духа).
Пролетта доста вали тук, дори и сега през лятото – това лято. Почти целия юни валя, то и през юли доста се излива, тука вали харабийската – понякога е ясно небето и след 5 минути се излива дъжд, ама дъжд.
Подадохме и данъчна декларация, задължително е, работиш, не работиш – трябва. Тук всички ти пращат служебни бележки, не си ги изискваш, дори от бюрото по труда ни пратиха, че не сме получавали доходи. От центъра, където сме платили за плуването на Ники също пратиха, отвсякъде, където сме платили и би могло да се използва за данъчен кредит. На нас нищо не ни върнаха, ние все пак не сме плащали данъци. Но по принцип връщат до 500 долара на година, ако запишеш децата на спорт. А тук не е скъпо – за плуването, веднъж в седмицата, за 16 седмици плащаме 60 долара. Записахме Ники и на карате през лятото – за 8 седмици 35 долара.
Автобусите изчакват хората, даже един път автобусът тръгна от спирката, но шофьорът видя човек който тича и спря посредата на кръстовището, за да се качи. Има и услуга за самотни жени по улицата вечер – да спре между две спирки, ако е възможно. зимата след 19:30, лятото след 21 часа. А иначе спирките са на доста кратки разстояния, очевидно заради зимата :) А спирането е само по желание, т.е. ако няма чакащи хора на спирката, ще спре само ако натиснеш бутончето, има и едни кабели отстрани на прозорците, за седящите, дърпаш и светва лампичката при шофьора. Веднъж дори се качиха контрольори и провериха картите на всички, всички бяха много учудени и ги питаха защо. Слизането е препоръчително от задните врати, но може и отпред, но качването е само от първа врата.
През март няколко дена преди да се роди Катето, подписахме договора за новото си жилище. За от 1 юни, договорът ни изтичаше на 30 юни за старото, но намерихме хора, които го пренаеха от 1-и. Трудно беше да го намерим, имахме късмет с това, защото се обадихме почти веднага след като излезе обявата и бяхме първите видели апартамента. Жена ми го видя, аз го видях чак когато се нанесохме. Два дена ни правиха проучване, кредитна история – дали си покриваме кредитите, дали нямаме задължения, доходи – дали ще можем да си плащаме. Собственичката дори дойде в нас, за да подпише, хареса ни явно, и тя е била емигрант, преди много-много години. Сега имаме и парко място, удобно защото не се налага да местим колата два пъти в седмицата, защото не я спираме на улицата, но не е покрито, т.е. зимата ще трябва да го чистим от снега.
През май след дълго търсене на интернет доставчик, намерихме наистина най-изгодния, който се оказа ... wait for it ... български – първият български интернет доставчик в Канада. Всички други, които прозвъних (а те в общи линии са всички в Монреал) даваха около 30 долара първите 6 месеца, 40 след това - с договор. Тези дават 21 първите 3 месеца. след това 29, ако подпишете договор, 32 ако не сте с договор, а таксата от 8 долара за телефон (която е задължителна за връзка ADSL2+) и която реално оскъпява другите оферти, е безплатна ако направите заявка до 15 май. Неограничен, 10 mps, при нас е 6, защото нашата мрежа явно не позволява повече. Обслужване на български, има и българска телевизия за около 12 долара на месец, 60 канала - всичките на битиви, нова и т.н., ние не искахме, аз исках за мачовете, но то пък чак толкова няма да гледам. А и както гледам напоследък, не си заслужава да се гледат български мачове. Защо ли ... Защото ... C`est la vie. B Cool.
