Партитата, които си правят местните – хм, от наблюдения пият само бира и евентуално вино, много са зле с твърдото, и то не пият много, скоро имаше един купон до нас отброихме 4-5 кашона бира на супер мнооого народ, а бяха супер пияни. Хваща ги, не са пиячи. Пък и най-вероятно пушат марихуана.

Рождените дни – още през януари бяхме на първия детски рожден ден, на който Ники беше поканен. Семпло направен, нямаше прекалено изхвърляне с храна, както сме свикнали да виждаме в България, бяхме в къщата на хората, имаше мак едн чийз (демек макарони и сирене, въпреки че имаше и кайма, но на всичко подобно му викат мак енд чийз), торта разбира се, сокчета, имаше и едни десерти на клечка, райс криспис, демек нещо като оризонки, направени на топка. И това беше.  Максимум 50 долара да бяха похарчили хората. Не че се скъпяха, просто на децата това им трябваше. И наистина – те тичаха, скачаха, играeха си, сбиха се ... В поканата изрично пише часа от колко до колко, обикновено 2 часа. Много често се правят рождени дни в парка – лятото разбира се. И дори обикновено без родители, т.е. оставяш си детето и тактично ти казват: „можете да се поразходите, елате да си го вземете след 2 часа“ J

Ники стана много близък с едно бразилче, оказа се че са родени на една и съща дата. Дори смятахме бразилско и българско време, обърнато в канадско и разликата им беше 9 минути J Решихме да направим заедно рождения ден – В училище лесно, купуваш торта, сокчета и това е. А тортата ... тортата ... Е това в България или в Бразилия не може да се случи. Поръчахме тортата за училище със бразилското семейство - непретенциозните 40 парчета за скромните 45 кинта. Избрахме декорация - Хот Уийлс, имаше два вида Хот Уийлс, ние се чудихме кой и накрая се спряхме на единия. Когато отидохме да я вземеме, половин час ни се извиняват и ни обясняват колко не сме на кеф и че сме ядосани, трябваше да пиша обяснения, че е станала грешка и не съм доволен ... защото са объркали и са направили другия Хот Уийлс. За което ни правят 50 % отстъпка. И пак половин час извинения, жена ми трябва да е много недоволна (тя е поръчала тортата), аз искам вече да си ходя, чакаме на касата с жената-служител, за да дойде управител да оторизира отстъпката. Той каза, не, не може така, ние недоволни клиенти нямаме. Тортата е безплатна. И пак извинения, извинения ... А ние с бразилеца се мъчим да останем сериозни J Историята с тортата продължава. Поръчах друга торта, за вкъщи. Пак толкова голяма, казаха ми при поръчването 46 долара, на касата 50 кинта. Нямаше управител, та отидох на следващия ден. Не само ми върнаха 4 долара, а и ми върнаха още 10 долара. Това е политиката тук, ако има объркан етикет – ако е под 10 долара, ти го дават без пари, ако си взел повече, другите на цената на етикета (така си купих 3 соеви соса, които струваха по 3 долара единия, за 2 кинта, защото бяха сложили етикет 1 долар), а ако цената е над 10, ти правят подарък 10 кинта.

А моя рожден ден – хм, беше доста забавно. След 2 дена се местехме и бяхме опаковали всичко в кашони, навсякъде кашони, кашони. Нямаше как да не се бутнеш в някои кашон, докато ходиш из апартамента. Неповторимо изживяване, като неповторимата реплика от Кръстникът – излязохме на ... кашони J Неудобно, но пък беше много забавно, хубавите неща понякога стават и когато си мислиш, че е неприятно или неудобно и т.н. ...  Защото ... C`est la vie. B Cool.